BULGARIAN ORIGINALS

BULGARIAN ORIGINALS
BULGARIAN ORIGINALS - RECORDS OF BULGARIAN POPULAR MUSIC AND MUSICIANS FROM THE PAST CENTURY

3.11.12 г.

Народният оркестър на БНР отбелязва своята 60-годишнина с празничен концерт

На 07.11.2012 г., 19:00 ч., в зала 11 на НДК ще се състои юбилейният концерт на Оркестъра за народна музика на БНР. Под диригентството на Димитър Христов ще прозвучат емблематични за оркестъра музикални произведения. На сцената редом с виртуозните инструменталисти ще излязат певци, чиито творчески път е тясно свързан с радиото: Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Калинка Згурова, Христина Лютова, Бинка Добрева, Данислав Кехайов, Димитър Богданов и Ваня Вълкова. Специални гости на събитието ще бъдат също Петър Ралчев и Хорът на НФА „Филип Кутев” с диригент Георги Генов.

За нас е огромно удоволствие да споделим празника с всички наши колеги, приятели, изпълнители, композитори и аранжори. Със своето изкуство те са неотменна част от творческата биография на състава, който от самото си създаване до днес диктува модата в българското инструментално фолклорно изкуство, казва диригентът на оркестъра Димитър Христов.

Тази изява е кулминация на празничната програма, реализирана през юбилейната 2012 г. Проведеното национално турне в пет български града даде възможност на стотици радиослушатели да чуят на живо част от най-известните пиеси от репертоара на оркестъра. Препълнените зали бяха красноречиво доказателство за интереса на публиката към българското фолклорно изкуство. Ярки следи оставиха и концертите в Първо студио на БНР в чест на Коста Колев, Румен Сираков, Петър Ралчев и по случай националния празник Трети март.

Оркестърът за народна музика на БНР е основан през 1952 г., за да създава продукция за ефира на радиото, като по този начин съхранява традиционната българска народна музика и заедно с това я обогатява чрез съвременна професионална интерпретация. Първият му състав включва музиканти, чиито имена днес са легенда: Цвятко Благоев, Коста Колев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Атанас Вълчев и др. През годините той се утвърждава като един от водещите оркестри в България, отворен за гост-изпълнители, диригенти и композитори. За своите 60 години осъществява над 15 000 аудиозаписа за музикалния фонд на радиото. Всички популярни български фолклорни певци и инструменталисти са записвали или концертирали с него.

Оркестърът посреща своята 60-годишнина с нов диригент. От 2011 г. ръководството му е поверено на Димитър Христов – динамичен млад музикант със забележителен творчески заряд. За кратко време той успява да докаже високия си професионализъм на различни поприща: бил е преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив, главен диригент на ФА „Тракия” – Пловдив, главен художествен ръководител на ФА „Пирин” – Благоевград, директор на фестивалите „Македония фолк” и „Алено мушкато”. Творческите му изяви прескачат границите на традиционния фолклор. Заедно със свои колеги той създава етно-формациите „Булгара” и „Дива река”, които „превеждат” българската народна музика на езика на модерните млади хора, умело смесвайки я с рок, джаз и фънк. Пише също танцова и театрална музика за различни състави, сред които са Националният балет на Русия „Игор Моисеев”, Националният оркестър на Русия „Н. И. Осипов” и Руският академичен концертен оркестър „Боян”. Към настоящия момент амбициите му са насочени към оркестъра - желанието му е да го доближи до хората, да разкрие пред тях пълния му блясък чрез множество концерти.

Днес в Народния оркестър на БНР свирят общо 18 инструменталисти. Изпълнителите са безупречни професионалисти, като сред тях има изявени композитори и аранжори. Според Румяна Цинцарска всеки един е ярък солист със свой стил и репертоар, а всички заедно създават образцов ансамбъл от български народни инструменти. Заедно със своя диригент те са призвани да продължат мисията на легендарните си предшественици: да пазят и да развиват българската народна музика, да откриват нови фолклорни таланти и да ги подкрепят в творческия им път, да създават красива музикална среда за своята милионна аудитория.

20.10.12 г.

Училищни неволи :)

NapsterEps - YouTube

Клипът е изработен изцяло от
10 Б клас от ПМГ "Акад.Боян Петканчин", град Хасково.
Филмчето е изцяло комедийно и не съдържа действителни събития.
В клипа взимат участие Дарина Коларова и Стефан Аврамов.

---

Генчо Гайтанджиев за музикалното образование в България

в.Култура

http://www.kultura.bg/

Брой 49, 12 декември 1997 г.

---

От масовизация към профанация

Уважавам реализма. Но винаги ми се е струвало наивно, да не кажа смешно, история, третирана в някакво произведение на изкуството, да се проектира директно върху конкретни неща в живота, а още повече - да се вадят сериозни заключения от това.
И все пак публикуваните съвсем неотдавна в "Култура" промишления на младия господин Момчил Тицин, инспирирани от един обикновен филм, ми прозвучаха актуално и съвсем намясто - макар че за мнозина читатели на вестника темата е изглеждала вероятно периферна, скучна, незначителна, извън извисената територия на онова, което би било достойно да привлече просветеното им внимание. А за тези, според които г-н Тицин "чука на отворена врата", ще кажа само, че едва ли биха мислили така, ако имаха малко повече, по-конкретни и по-пресни впечатления за сферата, с която се занимавам 40 години - обучението по музика в масовото училище.
Не се учудвам, че разсъжденията на Тицин са се завъртели в главата на един млад абсолвент културолог и аматьор меломан, а не на някой достолепен професионален педагог музикант - и ще се постарая по-долу да стане ясно защо. Впрочем сам Тицин, разказвайки уж наивно сюжета на филма за "прераждането" на учителя по музика Холанд, намеква за едно немаловажно обстоятелство: как и в страна като Америка известни професионални и обществени среди могат да отстояват консервативни, дори абсурдни за нашето време позиции и не само не искат да знаят какво мислят младите и какво изисква животът от съвременното образование, но и не желаят да видят какво става около тях...
Толкова за текста в "Култура", който пледира да бъдат събудени "дебеланковците". Започнал съм професионалната си дейност в училище (и очевидно я завършвам пак там...) - и именно в това виждам главното си основание да си позволя да прибавя още нещо към казаното от г-н Тицин - от гледната точка на човек, който не само е "вътре в нещата", но е изстрадал и всички капитални промени в училищното музикално възпитание, и цялата мълчалива или явна съпротива срещу тях; и когото продължава да го боли за това, което не може да се донаправи... И комуто са до болка известни причините за това.
1. Сред тези причини са неразбирането, непукизмът, консерватизмът и инертността - най-вече у мнозина от тези, които са се оказали "по върховете" в бранша и продължават да отстояват, шумно или мълчаливо, отдавна отхвърлени от времето идеи. За щастие (и въпреки тази съпротива) наистина много е вече направено и това прави чест на българската музикална педагогия. Учебното съдържание в програмите например е актуализирано, освободено е от анахронизми, съобразено е с реалните потребности и интереси на младите хора - и то не просто вследствие на някакво желание "да се намери заместител на старите комунистически песни" (както допуска г-н Тицин), а в резултат на високо компетентни, продължителни и изтощително настойчиви лични и колективни усилия. Капиталната промяна не само на съдържанието, но и на педагогическия стил личи и в някои от новите учебници по музика, в които е разработена последователно и модерно, в духа на най-авангардните световни тенденции една ясна плуралистична концепция за запознаване на децата и юношите с целия неимоверно богат свят на музиката, но и с най-горещите проблеми и процеси в съвременната култура.
И въпреки това конфликтът, привидно ликвидиран, на практика продължава да съществува. Негова пресечна точка (и същевременно източник на редица профанации) е въпросът за мястото в масовото училище на многобройните разновидности на популярната музика. Три десетилетия съм хабил нервите си, за да "еманципирам" популярната музика в учебното съдържание и положителните резултати са очевидни. Явни противници вече уж няма, но съществува завоалирана съпротива: "да, леката музика нека да я има в училище, но просто за отдих, отмора и забавление"(?!?) Докато едно наистина модерно гледище по въпроса предполага не просто в клас да се пеят или слушат "забавни песнички за отмора" и "за отбиване на номера", а нещо коренно различно: да се отвори съзнанието на учениците, в достъпна форма, за произхода, същността, процесите във всички разновидности на популярната музика, за взаимодействията между видовете, типовете и жанровете в цялата музика, за изключително важната и интересна културологическа (!) проблематика в тази област. И още нещо - всичко това да се прави не "за камуфлаж", от немай-къде, като "бонбончето", с което "да се замажат очите" на учениците, а с ясното съзнание, че просто друг път за отваряне към сложния свят на съвременната култура, за истинско проникване в нейните тайни няма!
...И още нещо, много съществено: предмет на дискусия в клас трябва да стават не просто каквито и да са факти от "леката" музика, а проблемни творби и проблемни явления в популярната музика (например блусът и джазът, модните танци от първата половина на века, съвременните танцови форми, рокът или хип-хопът...) с доказана и неоспорима рефлексия в структуроопределящите процеси в цялата съвременна култура; явления, в които днешният юноша трябва да проникне, за да може да се ориентира утре в новото, което ще му предложи двайсет и първият век.
Спирам дотук. А който иска да разбере още по-конкретно за какво става дума, може да разлисти някои учебници по музика, по които се учи в маса училища в страната. Да ги разлисти, но и да се замисли дълбоко върху всичко, което ще види там. И върху привидно най-дребните неща - така, както са мислили върху тях авторите на учебниците...
2. Учи се по тези учебници, ама ги няма по книжарниците. И то не само защото сега почти няма книжарници (в класическия смисъл на думата), а защото някои учебници ги има, но просто не са издадени! Абсурд? Ама е вярно! Така е например с т.нар. алтернативни учебници за седми клас - възрастта, в която е може би най-необходим съвременен, модерен учебник, и то именно по музика. Всъщност след сложна процедура по рецензирането и одобряването им в МОН те са отпечатани от издателствата на риск, в "пилотен" тираж (заедно с подробно ръководство за работа с учебника, предназначено за учителя), за да стигнат безплатно до всеки учител по музика, та той да си избере оня, който най-много му харесва. И който, естествено, най-много би допаднал на учениците му. Министерството на образованието сумира поръчките, издателствата издават учебниците, държавата ги купува, разпространява ги сред учениците безплатно (според Конституцията!...) и се издължава на издателствата, за да се издължат и те на авторите. Така поне предвижда сключеният между институциите договор.
Какво се случи обаче? Избраха си учителите учебници, но едва тогава министерството просто не изпълни сключения договор. То установи, че няма средства да бъдат издадени в реален тираж договорните учебници, за да ги получат и учениците. Ето защо сега повечето учители, напук на всички норми на авторското право и пазарната етика, работят по избраното помагало, но учениците просто го нямат при себе си, та да му се порадват и да извлекат реална полза от него.
Договорите се оказват лист хартия, огромният труд на авторите да създадат нещо наистина ново, модерно, атрактивно и полезно, сякаш просто се е изпарил, сякаш не живеем в държава със закони и пазарна икономика. Авторите не могат да съдят издателството за парите си, тъй като договорът им е за процент от тиража; от реалния, истинския тираж, а не от "пилотния"... Остава само радостта, че стотици учители и хиляди юноши оценяват постижението... и неясната надежда, че утре можеш да покажеш "продукта" си на някой вещ и компетентен чужденец, та да ахка той от възхищение и да се диви и мае как в забутана балканска България са успели да измайсторят такова нещо...
Посочвам случая с учебниците за седми клас само като илюстрация за втората причина за неблагополучията в масовото музикално възпитание. Бих дръзнал да формулирам тази причина като дефицит на сериозна и мъдра институционална подкрепа. Като липса на предпоставки от организационен и стопански характер, за да се мултиплицират успехите, за да се постигат в широки мащаби(!) реални резултати от наистина плодотворните усилия за обновление и прогрес, полагани от някои хора в течение на много години. Да се научим да не пилеем, а да ценим направеното от самите нас - това е пък урокът, който, струва ми се, трябва да ни даде въпросната втора причина.
3. Петнайсет години съм подготвял учители по музика. Е, едни от тях са поемали към радиото, телевизията, детските школи и други "по-кротки" музикални професии, но други - по призвание или по принуда, - са и до днес в общообразователното училище. И според едните, и според другите - учил съм ги нелошо. А това пък е основанието ми да смятам, че съм "вътре в нещата" и по този показател. За съжаление доста неща тъкмо в тази област са може би най-съществената причина практическото състояние на обучението по музика в масовото училище да не е такова, каквото би могло и би трябвало да бъде.
Най-напред: не са ли премного за малка България днес заведенията, които подготвят учители? Защото е известно, че почти винаги "масовизацията ражда профанация". Не съм го казал аз, но май че е вярно... Нека се вгледаме и в тези, които учат утрешните учители: колко от тях са влизали в общообразователно училище, след като са го завършили? Колцина следят зорко съвременните музикално-културни процеси? Колцина поддържат поне на елементарно равнище своята културологическа и социологическа осведоменост? И колцина са тези, които по пътя на самообразованието (защото друг път към това у нас не виждам...) са получили някаква квалификация в тази насока? Нима може днес (!!!) да разчиташ да готвиш пълноценни учители на бъдещето с тесните си все пак за тая работа познания от областта на солфежа и елементарната теория и с опита си единствено на бивш солфежен педагог?...
Нека се вгледаме и в учебните планове на многобройните висши заведения, които готвят учители: на какво се учат тези утрешни педагози, щом като почти във всички такива заведения те например не изучават нито историята, нито теорията на този огромен и пъстър, необятен и доминиращ дял на съвременната култура, какъвто е популярната музика? А как биха работили утре тези педагози с едни нови, модерни учебници, след като в тая област те, с извинение, знаят далеч по-малко от своите ученици? Как ще водят дискусии в клас (за които са петимни днешните тинейджъри), след като те самите не са наясно със специфичните методи и технологии за анализиране на явленията от популярната музика? Достатъчно широка, достатъчно отворена, достатъчно съвременна ли е хуманитарната култура, която получават във ВУЗ? Достатъчно отворено ли е съзнанието им за сложните съвременни социокултурни процеси, за да могат да преподават музика не в началното училище, а в прогимназиалните и гимназиалните класове???
...Много още въпроси бих могъл да задавам, но това едва ли би повишило качеството на подготовката на учители музиканти. Нужно е друго. Нужни са впрочем много неща. И най-добре би следвало да ги знаят тези, които сега са "най-вътре в нещата", които си нижат спокойно лекцийките в по три-четири университета по модели и схеми от миналото и едва ли се замислят как утре възпитаниците им ще си скубят косите от безпомощност, като застанат очи в очи пред утрешните(!) тинейджъри...
А може би греша? Може би се замислят?...
Не знам. Най-искрено се моля да не съм прав...

Генчо Гайтанджиев

---

http://www.kultura.bg/media/my_html/2008/gencho.htm

14.10.12 г.

Мая Нешкова и Орк. Благоевград - Конче вихрогонче (1988)

Мая Нешкова и Оркестър Благоевград - Конче вихрогонче
Музика и аранжимент Кирил Икономов
Текст Мая Нешкова
На живо от концерта на Националния стадион "Васил Левски"

www.mayaneshkova.com

Мая Нешкова и Орк. Благоевград - Момиче край Струма (1988)

Мая Нешкова и Оркестър Благоевград - Момиче край Струма
Музика и аранжимент Кирил Икономов
Текст Богомил Гудев
На живо от концерта на Националния стадион "Васил Левски"

www.mayaneshkova.com

Мая Нешкова и Оркестър Благоевград - Китка за обич (1988)

Мая Нешкова и Оркестър Благоевград - Китка за обич
Музика и аранжимент Кирил Икономов
Текст Мая Нешкова
На живо от концерта на Националния стадион "Васил Левски"

www.mayaneshkova.com

Мая Нешкова и Орк. Благоевград - Няма обич без тъга (1988)

Мая Нешкова и Оркестър Благоевград - Няма обич без тъга
Музика и аранжимент Кирил Икономов
Текст Стефан Банков
На живо от концерта на Националния стадион "Васил Левски"

www.mayaneshkova.com

Мая Нешкова и Оркестър Благоевград - Обич (1988)

Мая Нешкова и Оркестър Благоевград - Обич
Музика и аранжимент Кирил Икономов
Текст Георги Бакалов
На живо от концерта на Националния стадион "Васил Левски"

www.mayaneshkova.com

Мая Нешкова и Оркестър Благоевград - Слънчева обич (1988)

Мая Нешкова и Оркестър Благоевград - Слънчева обич
Музика и аранжимент Кирил Икономов
Текст Георги Бакалов
На живо от концерта на Националния стадион "Васил Левски"

www.mayaneshkova.com

Оркестър Благоевград - Звезда за двама (1988)

Оркестър Благоевград - Звезда за двама
Музика и аранжимент Кирил Икономов
Текст Георги Севеклиев
На живо от концерта на Националния стадион "Васил Левски"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов 1988 и Оркестър Благоевград

Далечен спомен
Музика и аранжимент Кирил Икономов
Текст Мая Нешкова
На живо от концерта на Националния стадион "Васил Левски"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов 2011

Кирил Икономов -

Интро на авторския симфоничен концерт "За да има живот"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов - Пей, сърце

Музика Кирил Икономов
Изпълнява Софийска филхармония
Диригент Кирил Ламбов
Съпровожда Хорова капела Светослав Обретенов
Диригент Люба Пешева
На живо от авторския симфоничен концерт на Кирил Икономов "За да има живот"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов - Изгревът на слънцето

Музика Кирил Икономов
Изпълнява Софийска филхармония
Солист Иван Христов - тромпет
Диригент Кирил Ламбов
Съпровожда Хорова капела Светослав Обретенов
Диригент Люба Пешева
На живо от авторския симфоничен концерт на Кирил Икономов "За да има живот"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов - Аз не знам кога морето плаче

Музика Кирил Икономов
Изпълнява Софийска филхармония
Солист Минко Ламбов - пиано
Диригент Кирил Ламбов
Съпровожда Хорова капела Светослав Обретенов
Диригент Люба Пешева
На живо от авторския симфоничен концерт на Кирил Икономов "За да има живот"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов - Жажда

Музика Кирил Икономов
Изпълнява Софийска филхармония
Диригент Кирил Ламбов
Съпровожда Хорова капела Светослав Обретенов
Диригент Люба Пешева
На живо от авторския симфоничен концерт на Кирил Икономов "За да има живот"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов - На сбор

Музика Кирил Икономов
Изпълнява Софийска филхармония
Диригент Кирил Ламбов
Съпровожда Хорова капела Светослав Обретенов
Диригент Люба Пешева
На живо от авторския симфоничен концерт на Кирил Икономов "За да има живот"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов - Шехеразада

Музика Кирил Икономов
Изпълнява Софийска филхармония
Диригент Кирил Ламбов
Съпровожда Хорова капела Светослав Обретенов
Диригент Люба Пешева
На живо от авторския симфоничен концерт на Кирил Икономов "За да има живот"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов - Добре дошла, любов

Музика Кирил Икономов
Текст Евгения Гешева
Изпълнява Софийска филхармония
Солисти Зорница Дамянова - сопрано и Марио Николов - тенор
Диригент Кирил Ламбов
Съпровожда Хорова капела Светослав Обретенов
Диригент Люба Пешева
На живо от авторския симфоничен концерт на Кирил Икономов "За да има живот"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов - За да има живот

Музика Кирил Икономов
Текст Борислав Мирчев
Изпълнява Софийска филхармония
Солист Минко Ламбов - пиано
Диригент Кирил Ламбов
Съпровожда Хорова капела Светослав Обретенов
Диригент Люба Пешева
Рецитатор Нели Топалова
На живо от авторския симфоничен концерт на Кирил Икономов "За да има живот"

www.mayaneshkova.com

Кирил Икономов - Походът на влъхвите (2011)

Музика Кирил Икономов
Изпълнява Софийска филхармония
Диригент Кирил Ламбов
Съпровожда Хорова капела Светослав Обретенов
Диригент Люба Пешева
На живо от авторския симфоничен концерт на Кирил Икономов "За да има живот"

www.mayaneshkova.com

12.10.12 г.

Улица "Нов живот" - 20 години след Воев

Фондация "Димитър Воев - Нова Генерация" Ви кани на:

Kонцерт(и), посветени на един от най-значимите наши рок-поети - Митко Воев.
20 години след физическата раздяла с него се събираме за мултижанров бенефис
около именния му ден.

„УЛИЦА НОВ ЖИВОТ - 20 години след Димитър Воев” се организира от новоучредената Фондация „Димитър Воев – Нова генерация” в партньорство с ePay.bg,
съвместно с Предаването „Аларма” на БНР „Христо Ботев”, November Stars,
Клуб „Mixtape 5”, Театрална работилница „Сфумато”,
Сдружение за съвременно изкуство и култура „Ескимо”, Студио ДАУХАУС,
Галерия „ The Fridge”, Фен клуб „Нова генерация завинаги”.

Цени (предварителна продажба)

Комбиниран билет за 3 дни: 12.00 лв.

Цена за ученици и студенти: 8.00 лв.

Внимание: Билет, закупен с отстъпка за студенти или ученици,
е валиден само при представяне на съответния документ -
студентска книжа или ученическа книжка (бележник).

Програма

---

Дата: 26 октомври 2012 г.
Място: Jet Rock Club - http://www.jetrockclub.com/
Адрес: бул. Тотлебен 38, София
Час: 19:00 ч. - 02:00 ч.
Цена на място: 5.00 лв.

Ксетка фон тейп, Ла Текст, С 300 зора, Bright Sight, Психобагажник, Бахур, The Barbarones, Цветя и жени, Жълти стъкла, Тодор Стоянов ( “Ambient Anarchist” ), Trendafil & Chugra;
DJ support: Бoris Z;
Guest: Васо Гюров;

---

Дата: 27 октомври 2012 г.
Място: клуб Микстейп 5
Адрес: бул. България 1 (под Моста на влюбените), София
Час: 19:00 ч. - 05:00 ч.
Цена на място: 15.00 лв.

Ревю, Милена Бенд, Клас, Кольо Гилъна, Бичето, Babyface Clan, Gravity Co., БГ Бенд, Дони (Атлас), Бойко (Атлас), Voyvoda, Пролетарии, Мъртви поети, LVG, Илияна Бешкова и Розенкварц експрес, Любо Малковски (Ер Малък), Trendafil & Chugra (Wozzeck & Chugra), Емил Вълев (Виолетов Генерал), Мишо, Мони, Катя и Крис (Нова Генерация);
DJ support: The Gothprince;

---

Дата: 28 октомври 2012 г.
Място: театър Сфумато
Адрес: ул. Димитър Греков 2 (зад Театър София), София
Час: 16:00 ч. - 20:00 ч.
Цена на място: 6.00 лв.

Промо на трето издание на книгата на Димитър Воев "Поздрави от мен боговете";
Прожекция на филм-концерт „Нова Генерация и приятели” –
год.1992, автори: Енил Енчев, Иво Христов;
+ Румен Спасов (китара) и Ша-Ша;

https://www.tixgate.com/event/ulica-nov-juvot-20-godini-sled-voev/5/


2.10.12 г.

Чудесата на България - Спектакълът

http://www.bgchudesa.com/

Пътешествие в историята, загадките и легендите на България -

3 октомври, зала 1 на НДК, 19.00ч.

---

В програмата:

Балет Веда Джуниър

Перкусионен състав от Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Талантливи млади художници от Двореца на децата

Деа Майсторска - вокална група Бон-бон

Трупата на Нешка Робева – Нешанъл Арт,

АКАГА

Валя Балканска

Николина Чакардъкова

МИРО

Ваня Костова

Илия Ангелов

Стефан Вълдобрев и Рут Колева

ТОНИКА

19.09.12 г.

Rossen Balkanski - Fantasia Concertante (I. Canto)

Rossen Balkanski

Fantasia Concertante

for 3 guitars and chamber orchestra

I. Canto

Soloists:

Spassimir Stoytchev,

Milena Valcheva,

Valentin Valchev

Pazardzhik Symphony Orchestra

directed by Grigor Palikarov

18. 04. 2007

published by BalkaNota

www.balkanota.info

Rossen Balkanski - Fantasia Concertante (II. Allegro)

Rossen Balkanski

Fantasia Concertante

for 3 guitars and chamber orchestra

II. Allegro

Soloists:

Spassimir Stoytchev,

Milena Valcheva,

Valentin Valchev

Pazardzhik Symphony Orchestra

directed by Grigor Palikarov

18. 04. 2007

published by BalkaNota

www.balkanota.info

Rossen Balkanski - Rapsodia "Vissani"

Rossen Balkanski - Rapsodia "Vissani".

EGMYO 2012:

European Guitar and Mandolin Youth Orchestra.

Split, Croatia.

Carlos Blanco Ruiz, conductor.

Plectrum orchestra.

Orquesta de Plectro.

Rossen Balkanski - "Scherzo" , performed by Svetoslav Kostov

Live concert from 12.05.2012 at the Chamber Music Hall in Frankfurt(O)

17.09.12 г.

Честит Bи Ден София, Вяра, Вера, Надя, Надежда и Любов... и от Михаил Йончев, и от Кристиян Бояджиев

Няма как да минем от днес в утре "с отличен"

без едни от отличителните Български синове

на Българската ангажирана песен ...

---

Оторизиран от мое ,

oт името на Софиянци и oт името на Именниците :

Благодарим Bи сърдечно,

уважаеми

Михаил Йончев ,

уважаеми Кристиян Бояджиев

за сърдечния поздрав и пожелания :)

С уважение

Борис Чангъров

Честит Bи Ден София, Вяра, Вера, Надя, Надежда и Любов... и от Никола Вапцаров...

и от Никола Вапцаров, c "Вяра" :)

Честит Bи Ден София, Вяра, Вера, Надя, Надежда и Любов - oт Мария... oт II "B" клас при III осн. у-ще гр.Благоевград / България.

ivanblg - YouTube

Мария oт II "B" клас при III осн. у-ще гр.Благоевград / България.

- "Вяра,Надежда,Любов."

http://www.weddingreporterbg.com


камера:Иван Христов

---

Оторизиран от мое ,

oт името на Софиянци и oт името на Именниците :

Благодарим Bи сърдечно,

уважаема Мария oт II "B" клас при III осн. у-ще ,

Благоевград / България ,

за сърдечния Ви поздрав и пожелание :)

С уважение

Борис Чангъров

Честит Bи Ден София, Вяра, Вера, Надя, Надежда и Любов

zlatko6666 - YouTube

На 17 септ. се чества християнският празник на светиците Вяра, Надежда, Любов, както и на майка им - света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели. Имен ден празнуват София, Вяра, Вера, Надя, Надежда и Любов. Това е празник и на гр. София. Честит празник на всички!

Rossen Balkanski - "Prelude"

Performed by

Fanny Koutzarova - Grand Piano

Rossen Balkanski - Guitar

More about of :

http://www.fannykoutzarova.com/en/

---

Дуо Куцарова / Балкански

ще имате възможност да чуете "на живо този петък" :

Концерт нa

Фани Куцарова - пиано

Росен Балкански - китара

Ha 21 Септември 2012 от 18:00 часа

София, България

ул. Кракра 11 ( в залата на Съюза на архитектите )

Вход Свободен

---

На концерта бихте могли да чуете :

- няколко Ронда от Мауро Джулиани

( "премиерно" изпълнение за България и други държави);

- обработка на Росен Балкански за пиано и китара

на известната пиеса "Куба" от Исак Албенис

( "премиерно" изпълнение за и По Света, и за Нас).


Концерт нa Фани Куцарова и Росен Балкански

Концерт нa

Фани Куцарова - пиано

Росен Балкански - китара

Ha 21 Септември 2012 от 18:00 часа

София, България

ул. Кракра 11 ( в залата на Съюза на архитектите )

Вход Свободен

---

На концерта бихте могли да чуете :

- няколко Ронда от Мауро Джулиани

( "премиерно" изпълнение за България и други държави);

- обработка на Росен Балкански за пиано и китара

на известната пиеса "Куба" от Исак Албенис ;

( "премиерно" изпълнение - и По Света, и за Нас).

Николо Коцев , Кикимора и Oркестъра - "Храна за душата"

http://kikimora.nostramusic.com/

http://tv7.bg/ - " Нещата от живота "

Заповядайте на 17.09.2012 - зала “България”
Голям акустичен концерт на Николо Коцев,
група Кикимора и симфоничния оркестър на БНР,
под ръководството на Маестро Емил Табаков!

15.09.12 г.

Фани Куцарова за музикалното образование - с думи додето може и без думи додет' ce стигне...

http://www.fannykoutzarova.com/

12 Септември 2012 23:52

И така - къде е началото на тази тъжна история? Всичко започва в детската градина. Осъвременен вариант на "лелка с акордеон" учи децата ни да "пеят". Няма мелодия, а за фраза изобщо да не говорим. Още по-модерно е да се пусне диск с детски песнички, а дали някой пее - няма значение. Важен е текста и по възможност пресъздаден с крясъци. Разбира се, всяко правило си има изключенията. Все още има прекрасни колеги, които учат децата на любов към музиката, но те са изчезващ вид.

За почти двадесет години преподаване съм се убедила, че няма дете, което да не може да пее и да няма музикален слух. Лошото е, че когато не се развива, този слух закърнява и това се случва с децата в детските градини.

Да преминем към началното образование. Преди години измислиха външното оценяване - така наречените "матури". Естествено оценяване по музика и физическа култура няма. И какво се случва в часовете по музика и физкултура - решават се тестове. Това се случва в доста училища, където учителката е специалист по всичко, включително и музикант. И резултата е - обездвижени деца с почти закърнял музикален слух. И ако все още има остатъци музикалност тя изчезва до завършване на гимназия. Но все пак един филолог или физик, който не може да пее не е трагедия. Обаче е трагедия ученик в музикално училище да не може да пее. За голямо съжаление музикалните училища се превърнаха в общообразователни с разширено изучаване на музика. А и качеството на музикалните дисциплини далеч не е на нивото, което беше преди години. И това е логична последица от липсата на желание и стремеж към разширяване на знания, нови методически похвати, репертоар. Често учениците на даден преподавател свирят еднакви произведения и по пиесата се разбира в кой клас е детето. Учителят познава няколко произведения и преподава само тях. Да оставим настрана факта, че учителския състав не е променян в последните 30 години /или промените са съвсем леки и то с ученици или роднини на същите/. Като цяло новаторството е табу. Истерични крясъци и дори физическо насилие са нещо съвсем естествено. За мен е мистерия защо родители на пострадали деца мълчат?! Как така случаите със спукани кости се потулват?! Няма да коментирам пълната музикална неграмотност, с която ученици напускат музикалните гимназии, особено след премахването на задължителните музикални матури. Често завършилите подобни учебни заведения се отказват от музиката и продължават образованието си в други университети, но не и в консерваторията. Голяма част от младите хора, решили да продължат не лекия път на музиканта, правят всичко възможно да продължат музикалното си образование извън страната.

Проблемите в музикалната академия са подобни на тeзи в музикалните гимназии - липса на кадри, нежелание на преподавателите да работят със студентите. Получава се омагьосан кръг. В първи курс новоприетите студенти очакват с трепет първи семестър. Ходят на лекции, а част от преподавателите липсват. В последствие студентите престават да обикалят празните стаи и така разминаването е пълно. Естествено това не важи за всички - има истински даскали, които горят в работата си и се борят с липсата на знания от предишните години.

Колеги твърдят, че работят толкова колкото им плащат. Може би са прави, а може би заплащането е такова, каквото е качеството? Ясно е, че за култура са нужни средства. Ако беше насочено вниманието на децата в изминалите години към качествена музика, дали ситуацията щеше да е същата? Има много въпроси.

Преди време попаднах на филм за Сингапур. Бях изумена от образователната политика - всеки учащ от детската градина до завършване на университет по програма тренира някакъв спорт и свири на поне един инструмент. И всичко това е гаранция за създаване на хармонични личности. Много е тъжно , че за музикална нация като нашата такава образователна политика е непостижима. Тъжно е, когато можещи хора искат да променят ситуацията в музиката са гонени и всичките им идеи са пресичани в зародиш. Дано имат сили и енергия да продължават битката с простотията и бездушието, за да оцелеят българската музика и култура!


14.09.12 г.

Оркестър "Трите Пъти"

Елка Вълчевa - цигулка, ръководител

Алипи Моллов - тамбура

Юри Камзумалов - китара

Стоян Стоев - ударни инструменти

---

Elka Valcheva - violin

Alipi Mollov - tambura

Yuri Kamzumalov - guitar

Stoyan Stoev - drums / percussive instruments

Елка и Атанас Вълчеви "на гости" на Иван Милев

Елка Вълчевa - цигулка

Elka Vulcheva - violin

Атанас Вълчев - гъдулка

Atanas Valchev - gadulka

Иван Милев - акордеон

Ivan Milev - accordion

and Bulgarian Popular Folk Band

Елка и Атанас Вълчеви - "Пернишко хоро"

Елка Вълчевa - цигулка

Elka Vulcheva - violin

Атанас Вълчев - гъдулка

Atanas Valchev - gadulka

Елка и Атанас Вълчеви - "Шопски мелодии"

Елка Вълчевa - цигулка

Elka Vulcheva - violin

Атанас Вълчев - гъдулка

Atanas Valchev - gadulka

Атанас Вълчев - "...когато бях на 9/8..."

Филмът е осъществен от екип :

Теодора Василева
Даниел Спасов
Ния Василева
Андрей Андреев
Веселин Стефанов
Ивайло Попов
инж.Зорница Колева
Цветинка Пировска
Стоян Николов
Румен Рангелов
Цветана Цанева
Жан Алексиев
Йоанна Капанова
Марина Джамбазова
Веселин Апостолов
Иван Ганчовски

Марин Карамфилов

Стефан Тенев

ГЛАВНА РЕДАКЦИЯ

КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ

БНТ 2007

13.09.12 г.

Животът на един музикант 1

Юксел Ахмедов

http://www.vbox7.com/

Животът на един музикант 2

Юксел Ахмедов

http://www.vbox7.com/

Животът на един музикант 3

Юксел Ахмедов

http://www.vbox7.com/

Животът на един музикант 4

Юксел Ахмедов

http://www.vbox7.com/

Фоноекспрес - “Както казват хората”

http://www.bgestrada.com/

Група “Фоноекспрес” е създадена през 1978 в София от Юли Ангелов - вокал, клавишни, Владимир Божинов - бас, вокал; Димитър Величков - китара, вокал; Богдан Латев - китара, вокал (до 1983) ; Пламен Лицов - ударни (до 1982); Петър Драмов - ударни (от 1982). Групата постига най-голяма популярност в началото на 80-те, когато, чрез няколко мелодични шлагера, успява да заеме челни места в класациите за забавна музика (“Дали ни стига това” - муз. Кирил Аврамов, “Както казват хората” - муз. Юли Ангелов, “Кажете ми” - муз. Иван Калчинов). Представят се на фестивала “Братиславска лира” през 1982. Осъществява няколко концертни турнета в чужбина: Полша - 1978, Русия - 1981, 1983.

Фоноекспрес - "Песни мои"

http://www.bgestrada.com/

Група “Фоноекспрес” е създадена през 1978 в София от Юли Ангелов - вокал, клавишни, Владимир Божинов - бас, вокал; Димитър Величков - китара, вокал; Богдан Латев - китара, вокал (до 1983) ; Пламен Лицов - ударни (до 1982); Петър Драмов - ударни (от 1982). Групата постига най-голяма популярност в началото на 80-те, когато, чрез няколко мелодични шлагера, успява да заеме челни места в класациите за забавна музика (“Дали ни стига това” - муз. Кирил Аврамов, “Както казват хората” - муз. Юли Ангелов, “Кажете ми” - муз. Иван Калчинов). Представят се на фестивала “Братиславска лира” през 1982. Осъществява няколко концертни турнета в чужбина: Полша - 1978, Русия - 1981, 1983.

Фоноекспрес - "Късни спомени"

http://www.bgestrada.com/

Група “Фоноекспрес” е създадена през 1978 в София от Юли Ангелов - вокал, клавишни, Владимир Божинов - бас, вокал; Димитър Величков - китара, вокал; Богдан Латев - китара, вокал (до 1983) ; Пламен Лицов - ударни (до 1982); Петър Драмов - ударни (от 1982). Групата постига най-голяма популярност в началото на 80-те, когато, чрез няколко мелодични шлагера, успява да заеме челни места в класациите за забавна музика (“Дали ни стига това” - муз. Кирил Аврамов, “Както казват хората” - муз. Юли Ангелов, “Кажете ми” - муз. Иван Калчинов). Представят се на фестивала “Братиславска лира” през 1982. Осъществява няколко концертни турнета в чужбина: Полша - 1978, Русия - 1981, 1983.

Фоноекспрес - "Пътека за двама"

http://www.bgestrada.com/

Група “Фоноекспрес” е създадена през 1978 в София от Юли Ангелов - вокал, клавишни, Владимир Божинов - бас, вокал; Димитър Величков - китара, вокал; Богдан Латев - китара, вокал (до 1983) ; Пламен Лицов - ударни (до 1982); Петър Драмов - ударни (от 1982). Групата постига най-голяма популярност в началото на 80-те, когато, чрез няколко мелодични шлагера, успява да заеме челни места в класациите за забавна музика (“Дали ни стига това” - муз. Кирил Аврамов, “Както казват хората” - муз. Юли Ангелов, “Кажете ми” - муз. Иван Калчинов). Представят се на фестивала “Братиславска лира” през 1982. Осъществява няколко концертни турнета в чужбина: Полша - 1978, Русия - 1981, 1983.

12.09.12 г.

Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков I

Радомирско хоро (Р. Сираков & К. Колев)

ninkalinka - YouTube

Солист: Радостина Симонова (тамбура)
Оркестър за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов
Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков
6 февруари 2012 г., Студио 1 на БНР
Видеозапис: Нина Колева
http://bnr.bg/Music/Pages/3101%20Koncert%20ONM.aspx

* * *
"Radomirsko horo" by R. Sirakov & K. Kolev
Soloist: Radostina Simonova (mandolin)
Folk Music Orchestra of the Bulgarian National Radio, conducted by Dimitar Hristov
Folklore concert in honor of the tamburist Rumen Sirakov
6 February 2012
Videotape: Nina Koleva

Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков II

Ръченица

ninkalinka - YouTube

Солисти: Петър Монов, Цветан Радков (тамбура)
Оркестър за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов
Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков
6 февруари 2012 г., Студио 1 на БНР
Видеозапис: Нина Колева
http://bnr.bg/Music/Pages/3101%20Koncert%20ONM.aspx
* * *
"Rachenitsa"
Soloists: Petar Monov, Tsvetan Radkov (mandolin)
Folk Music Orchestra of the Bulgarian National Radio, conducted by Dimitar Hristov
Folklore concert in honor of the tamburist Rumen Sirakov
6 February 2012
Videotape: Nina Koleva

Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков III

Блатешничка копаница (Р. Сираков & К. Колев)

ninkalinka - YouTube

Солисти: Любомир Владимиров, Ангел Димитров, Костадин Бураджиев, Иван Балканджиев, Димитър Николакиев, Владимир Владимиров, Радостина Симонова, Ивайло Крумов, Сергей Стойнов и Димитър Христов (тамбура)
Оркестър за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов
Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков
6 февруари 2012 г., Студио 1 на БНР
Видеозапис: Нина Колева
http://bnr.bg/Music/Pages/3101%20Koncert%20ONM.aspx
* * *
"Blateshnichka kopanitsa" by R. Sirakov & K. Kolev
Soloists: Lyubomir Vladimirov, Angel Dimitrov, Kostadin Buradzhiev, Ivan Balkandzhiev, Dimitar Nikolakiev, Vladimir Vladimirov, Radostina Simonova, Ivaylo Krumov, Sergey Stoynov and Dimitar Hristov (mandolin)
Folk Music Orchestra of the Bulgarian National Radio, conducted by Dimitar Hristov
Folklore concert in honor of the tamburist Rumen Sirakov
6 February 2012
Videotape: Nina Koleva

Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков IV

Земенска ръченица (Р. Сираков & К. Колев)

ninkalinka - YouTube

Солист: Иван Балканджиев (тамбура)
Оркестър за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов
Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков
6 февруари 2012 г., Студио 1 на БНР
Видеозапис: Нина Колева
http://bnr.bg/Music/Pages/3101%20Koncert%20ONM.aspx
* * *
"Zemenska rachenitsa" by R. Sirakov & K. Kolev
Soloist: Ivan Balkandzhiev (mandolin)
Folk Music Orchestra of the Bulgarian National Radio, conducted by Dimitar Hristov
Folklore concert in honor of the tamburist Rumen Sirakov
6 February 2012
Videotape: Nina Koleva

Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков V

Дидината (Р. Сираков & К. Колев)

ninkalinka - YouTube

Солист: Владимир Владимиров (тамбура)
Оркестър за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов
Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков
6 февруари 2012 г., Студио 1 на БНР
Видеозапис: Нина Колева
http://bnr.bg/Music/Pages/3101%20Koncert%20ONM.aspx
* * *
"Didinata" by R. Sirakov & K. Kolev
Soloist: Vladimir Vladimirov (mandolin)
Folk Music Orchestra of the Bulgarian National Radio, conducted by Dimitar Hristov
Folklore concert in honor of the tamburist Rumen Sirakov
6 February 2012
Videotape: Nina Koleva

Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков VI

Шопска сюита (К. Колев)

ninkalinka - YouTube

Оркестър за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов
Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков
6 февруари 2012 г., Студио 1 на БНР
Видеозапис: Нина Колева
http://bnr.bg/Music/Pages/3101%20Koncert%20ONM.aspx
* * *
"Shopska syuita" by Kosta Kolev
Folk Music Orchestra of the Bulgarian National Radio, conducted by Dimitar Hristov
Folklore concert in honor of the tamburist Rumen Sirakov
6 February 2012
Videotape: Nina Koleva

Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков VII

Граовска ръченица (Р. Сираков & E. Колев)

ninkalinka - YouTube

Солист: Димитър Николакиев (тамбура)
Оркестър за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов
Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков
6 февруари 2012 г., Студио 1 на БНР
Видеозапис: Нина Колева
http://bnr.bg/Music/Pages/3101%20Koncert%20ONM.aspx
* * *
"Graovska rachenitsa" by R. Sirakov & E. Kolev
Soloist: Dimitar Nikolakiev (mandolin)
Folk Music Orchestra of the Bulgarian National Radio, conducted by Dimitar Hristov
Folklore concert in honor of the tamburist Rumen Sirakov
6 February 2012
Videotape: Nina Koleva

Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков VIII

Криво хоро (Р. Сираков & Г. Андреев)

ninkalinka - YouTube

Солисти: Костадин Бураджиев, Владимир Владимиров (тамбура)
Оркестър за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов
Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков
6 февруари 2012 г., Студио 1 на БНР
Видеозапис: Нина Колева
http://bnr.bg/Music/Pages/3101%20Koncert%20ONM.aspx
* * *
"Krivo horo" by R. Sirakov & G. Andreev
Soloists: Kostadin Buradzhiev, Vladimir Vladimirov (mandolin)
Folk Music Orchestra of the Bulgarian National Radio, conducted by Dimitar Hristov
Folklore concert in honor of the tamburist Rumen Sirakov
6 February 2012
Videotape: Nina Koleva

Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков IX

Кюстендилско хоро (Р. Сираков & К. Колев)

ninkalinka - YouTube

Солисти: Ангел Димитров, Любомир Владимиров (тамбура)
Оркестър за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов
Фолклорен концерт в чест на тамбуриста Румен Сираков
6 февруари 2012 г., Студио 1 на БНР
Видеозапис: Нина Колева
http://bnr.bg/Music/Pages/3101%20Koncert%20ONM.aspx
* * *
"Kyustendilsko horo" by R. Sirakov & K. Kolev
Soloists: Angel Dimitrov, Lyubomir Vladimirov (mandolin)
Folk Music Orchestra of the Bulgarian National Radio, conducted by Dimitar Hristov
Folklore concert in honor of the tamburist Rumen Sirakov
6 February 2012
Videotape: Nina Koleva

Павел Сираков - "Чудно Хоро"

Pavel Sirakov

---

http://chitanka.info/

Асен Разцветников

Чудното хоро


Сбрали ми се три щурци,
трима майстори свирци,

викнали си за другар
Бръмча, славен тъпанар,

седнали ми в чуден кът,
сред поле на кръстопът,

плюли смело на ръце
и засвирили хорце.

Щом се чуло цигу-циг,
всички хукнали във миг:

тоя тука гологлав,
оня тамо без ръкав,

друг пък тича като луд,
със един цървул обут —

тъй се сбрали сто села
с росни китки на чела.

Хороводец Патаран
води танеца засмян

и свирците свирят,
хей, та земята се люлей:

„Ци-гу, ми-гу, ти-та-тай,
смахнат свири, луд играй,

тумба-лумба, лумба-лум,
който гледа, няма ум!“

http://chitanka.info/text/22845-chudnoto-horo

Павел Сираков - "Чудно Хоро"


Павел Сираков

български народен певец

Роден: 18 ноември 1918
Блатешница, България
Починал: 6 март 2007
София, България

Павел Димитров Сираков е български народен певец, изпълнител на граовски песни. Някои от най-емблематичните му песни са „Кацнал бръмбар на трънка“, „С кол е баба врата запиняла“ и други. Негов син е Румен Сираков — един от най-изтъкнатите изпълнители на тамбура в България

Павел Сираков е роден в семейство на потомствен майстор на народни инструменти и наследява музикалността си от майка си Наста и баба си Зара, известни певици от Радомирския край. Завършва училището по дървообработване в София и дълго време ръководи дървообработвателно предприятие. Макар и късно, през 1961 г., се завръща към музиката, след като негови изпълнения биват случайно чути от главния редактор на редакция „Народна музика“ в БНР Георги Бояджиев. Междувременно синът му Румен вече се е наложил като професионален музикант и вече е правил записи в радиото.

След тази среща Сираков прави множество радиозаписи: „Болен ми лежи млад Стоян“, „Кацнал бръмбар на трънка“, „С кол е баба врата запиняла“, „Станке ле, голем гяволо“, „Я послушай, майко“, „Ветре, клех те“, „Юнак кара през гора зелена“, „Марко жали за рожба“, „Една беше Вела мома“, „Събрали се три щурци“, „Гинка в градинка“. Реперторът му съдържа около 200 песни, част от които са изцяло негово авторско дело. Дълги години Сираков пътува из България заедно с най-добрите народни музиканти – Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Борис Карлов и други. Става известен със своята музикалност, самобитен глас и чувство за хумор, което често влага в песните си. Изпълненията му са атрактивни – пее и свири на дудук, двоянка и още много инструменти, на които свири от детството си.

Във Фонда на БНР се съхраняват и унгарски варианти на негови песни, изпети от известния певец и фолклорист Ференц Шебьо. Павел Сираков е носител на първа награда на едно от изданията на Балканския конкурс за народна музика в Нови Сад.

---

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Павел Сираков - "Паднал ми ранен млад Стоян"

Pavel Sirakov

---

Rodinata - YouTube

---

Паднал ми ранен млад Стоян

Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
във тая гора зелена,
зелена гора хайдушка.
Немало никой до него,
водица да му донесе,
сенчица да му направи,
и люти рани превърже.

Над него вият два орла,
два орла, два сиви сокола.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте два орла,
с криле ми сенка пазете,
с уста ми вода носете,
дорде ми душа излезне,
тогаз се ниско спуснете.

Орлинки, сиви орлинки,
тогаз се ниско спуснете,
с бяло се месо наяжте
и с черни кърви напийте.

Павел Сираков - "Заспала е баба Дора"

Pavel Sirakov

Павел Сираков - "Не ти ли, Кольо, дожале"

Обр. Анастас Наумов

Дир. Емил Колев

Павел Сираков - (_"С коље баба врата запињала"_)

Pavel Sirakov

Павел Сираков - "Една беше Вела"

Pavel Sirakov

Павел Сираков - "Кацнал бръмбар на трънка"

Павел Сираков

български народен певец

Роден: 18 ноември 1918
Блатешница, България
Починал: 6 март 2007
София, България

Павел Димитров Сираков е български народен певец, изпълнител на граовски песни. Някои от най-емблематичните му песни са „Кацнал бръмбар на трънка“, „С кол е баба врата запиняла“ и други. Негов син е Румен Сираков — един от най-изтъкнатите изпълнители на тамбура в България

Павел Сираков е роден в семейство на потомствен майстор на народни инструменти и наследява музикалността си от майка си Наста и баба си Зара, известни певици от Радомирския край. Завършва училището по дървообработване в София и дълго време ръководи дървообработвателно предприятие. Макар и късно, през 1961 г., се завръща към музиката, след като негови изпълнения биват случайно чути от главния редактор на редакция „Народна музика“ в БНР Георги Бояджиев. Междувременно синът му Румен вече се е наложил като професионален музикант и вече е правил записи в радиото.

След тази среща Сираков прави множество радиозаписи: „Болен ми лежи млад Стоян“, „Кацнал бръмбар на трънка“, „С кол е баба врата запиняла“, „Станке ле, голем гяволо“, „Я послушай, майко“, „Ветре, клех те“, „Юнак кара през гора зелена“, „Марко жали за рожба“, „Една беше Вела мома“, „Събрали се три щурци“, „Гинка в градинка“. Реперторът му съдържа около 200 песни, част от които са изцяло негово авторско дело. Дълги години Сираков пътува из България заедно с най-добрите народни музиканти – Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Борис Карлов и други. Става известен със своята музикалност, самобитен глас и чувство за хумор, което често влага в песните си. Изпълненията му са атрактивни – пее и свири на дудук, двоянка и още много инструменти, на които свири от детството си.

Във Фонда на БНР се съхраняват и унгарски варианти на негови песни, изпети от известния певец и фолклорист Ференц Шебьо. Павел Сираков е носител на първа награда на едно от изданията на Балканския конкурс за народна музика в Нови Сад.


от Уикипедия, свободната енциклопедия

29.08.12 г.

Братя Владигерови на живо , днес в София

Ако посещаватe блога ми ежедневно ,

най - вероятно не ще пропуснeтe :

Александър Владигеров - тромпет

Константин Владигеров - пиано

Димитър Карамфилов - бас

Стоян Янкулов / Стунджи - ударни

на живо , днес 29.08.2012

София

Суингин Хол ,

бул. Драган Цанков №8

oт 22:00 часа .

Копи / пейст

http://www.wladigeroff.com/

---

А ако разчитатe на сайта на Суингин Хол ( не работи ) ,

или респ. нa колегите от виртуалните страници с

културната програма на музикалния живот в София -

най - вероятно ще пропуснeтe ;)

За вас разследва и осветли

Борис Чангъров

3.08.12 г.

ODDCREW Official - Happy Fourteenth Year !!!

... and Thanks for the "Open Air" Concert yesterday

in "Pork Pie" ,

Sofia ,

Bulgaria :)

"Respect!" -

said

(_" the blogger "_)

14 years :) ODD CREW - I Ain't Losing Myself (Live)

ODDCREWofficial - YouTube

Download "I Ain't Losing Myself" on iTunes: http://goo.gl/bDkC5

"I Ain't Losing Myself" played live by ODD CREW,
Taken from "A Bottle Of Friends" DVD!
Production - Supers4upen
Director - Ognyan Kostovski
Assistant Director - Preslav Valchev
Camera 1 - Angel Balackhiyski
Camera 2 - Georgi Valkov
Camera 3 - Alexandra Nenkova
Camera 4 - Mila Lenova
Camera 5 - Vanya Ivanova
Camera 6 - Antoni Stoev
Editor - ODD CREW

14 years :) ODD CREW - Liar (Live)

ODDCREWofficial - YouTube

Download "Liar" on iTunes: http://goo.gl/hFvdn

"Lier" played live by ODD CREW,
Taken from "A Bottle Of Friends" DVD!
Production - Supers4upen
Director - Ognyan Kostovski
Assistant Director - Preslav Valchev
Camera 1 - Angel Balackhiyski
Camera 2 - Georgi Valkov
Camera 3 - Alexandra Nenkova
Camera 4 - Mila Lenova
Camera 5 - Vanya Ivanova
Camera 6 - Antoni Stoev
Editor - ODD CREW

14 years :) ODD CREW - I'll Take My Rest (When I Die) (Live)

ODDCREWofficial - YouTube

Download "I'll Take My Rest (When I Die)" on iTunes: http://goo.gl/hFvdn

"I'll Take My Rest (When I Die)" played live by ODD CREW,
Taken from "A Bottle Of Friends" DVD!
Production - Supers4upen
Director - Ognyan Kostovski
Assistant Director - Preslav Valchev
Camera 1 - Angel Balackhiyski
Camera 2 - Georgi Valkov
Camera 3 - Alexandra Nenkova
Camera 4 - Mila Lenova
Camera 5 - Vanya Ivanova
Camera 6 - Antoni Stoev
Editor - ODD CREW

14 years :) ODD CREW - " Two steps to Hell "

ODDCREWofficial - YouTube

Download "Two Steps to Hell" on iTunes: http://goo.gl/hFvdn

PRODUCTION - Supers4upen
DIRECTOR - Ognyan Kostovski
DOP - Angel Balakchiyski
AC - Simeon Kermekchiev
EDITOR - Ognyan Kostovski/Lubomir Benovski
VFX - Ognyan Kostovski/Luchezar Mitev
ASSISTANTS - Lubomir Benovski/Georgi Valkov/Preslav Valchev/Ivan Nikolov
GAFFER - Ivan Pavlov
DOLLY GRIP - Ivan Ivanov

14 years :) ODD CREW - What You Want from Me (Live)

ODDCREWofficial - YouTube

Download "What You Want from Me" on iTunes: http://goo.gl/hFvdn

"What You Want From Me" played live by ODD CREW,
Taken from "A Bottle Of Friends" DVD!
Production - Supers4upen
Director - Ognyan Kostovski
Assistant Director - Preslav Valchev
Camera 1 - Angel Balackhiyski
Camera 2 - Georgi Valkov
Camera 3 - Alexandra Nenkova
Camera 4 - Mila Lenova
Camera 5 - Vanya Ivanova
Camera 6 - Antoni Stoev
Editor - ODD CREW

14 years :) ODD CREW - " A Bottle Of Friends "

ODDCREWofficial - YouTube

Download "A Bottle of Friends" on iTunes: http://goo.gl/hFvdn
PRODUCTION - Supers4upen
DIRECTOR - Ognyan Kostovski
DOP - Angel Balakchiyski
AC - Simeon Kermekchiev/Ivan Ivanov
EDITOR - Ognyan Kostovski
ASSISTANTS - Lubomir Benovski/Preslav Valchev
ADDITIONAL VIDEO - Aleksandra Nenkova/Georgi Valkov
Special thanks to Buzzo and his "Punisher" Bat!
Download "A Bottle of Friends" on iTunes: http://bit.ly/H415OZ

31.07.12 г.

Logo5 + Dj Darkstep - " Петилетка " ... ... ... ... ... в добрия мат'риален смисъл :)

Мое ли и аз
кат 'cяка радиостанция
свободно да въртим
едно и също от дистанция ?

Изключаю БНР -
" Tам работат с бетон ...
... в добрия мат'риален смисъл ! " -
каза B.C.blogspot.Kom ;)

---

djdarkstep - YouTube

Купи албума - http://www.illmate.com/petiletka

Buy on iTunes - http://itunes.apple.com/us/album/petiletka-bulgarian-hip-hop/id415290441

Buy on Amazon - http://www.amazon.com/Petiletka/dp/B004K6N4BC/ref=sr_shvl_album_1?ie=UTF8&qid=1295791290&sr=301-1

LOGO5 + DJ Darkstep - Машинация (ft. Skiller)

djdarkstep - YouTube

Купи албума - http://www.illmate.com/petiletka

Buy on iTunes - http://itunes.apple.com/us/album/petiletka-bulgarian-hip-hop/id415290441

Buy on Amazon - http://www.amazon.com/Petiletka/dp/B004K6N4BC/ref=sr_shvl_album_1?ie=UTF8&qid=1295791290&sr=301-1

LOGO5 - Съжаляваме

djdarkstep - YouTube

Купи албума - http://www.illmate.com/petiletka

Buy on iTunes - http://itunes.apple.com/us/album/petiletka-bulgarian-hip-hop/id415290441

Buy on Amazon - http://www.amazon.com/Petiletka/dp/B004K6N4BC/ref=sr_shvl_album_1?ie=UTF8&qid=1295791290&sr=301-1

LOGO5 + DJ Darkstep - Тежък Жребий

djdarkstep - YouTube

Купи албума - http://www.illmate.com/petiletka

Buy on iTunes - http://itunes.apple.com/us/album/petiletka-bulgarian-hip-hop/id415290441

Buy on Amazon - http://www.amazon.com/Petiletka/dp/B004K6N4BC/ref=sr_shvl_album_1?ie=UTF8&qid=1295791290&sr=301-1

Logo5 + DJ Darkstep - 360 (ft. Ndoe)

{31.07.2012} x 16°C (+ -) 30°C = 360°C

Logo5 - Свободен Съм (feat. Dj Darkstep)

2 - 2 = 300

Logo5 + Dj Darkstep - Петилетка

2 + 2 = 5

28.07.12 г.

POOH / FM CLASSIC ORCHESTRA - "Dove comincia il sole"

"BGNES" SOFIA INTERVISTA

I POOH / Ku - Ku band - "Uomini Soli" , Sofia / 27.10.2011 in "Slavi show"

( Si noti il ​​blogger ;)

Текста за Вас преведоха :
http://tekstove.info/ ,
Google Translator ,
и скромната наша , италианo - непросветена ,
редакторска намеса :)

---

Срещаш ги където хората пътуват и отиват да телефонират.
С афтършейв дъхащ на дъжд и денонощие загубено в "Curiere della sera",
в изчезването и появатa на една сервитьорка.
Но защо след всеки ден настъпва нощ?

-

Един мъж е самотен , защото
в главата му щъкат странни дървояди,
защото се страхува от пола си или
заради мания за успех,
за да напише романа, който е натрупал в себе си.
Защото животът отрано го е изправил до стената или
защото е истински мъж в един лъжовен свят.

Господи на града и на необятността
да се постараем , ако е възможно , да се поучи тоз' живот
и дано малко да го променим, преди тoй нас да промени .
Да се постараем, ако е възможно да се харесваме каквито сме
без много ревност и неврози .
Защото тоз' живот се разпростира ,
и което е легнало - или спи, или умира ,
или прави любов ...

---

Има самотни мъже заради жаждата си за авантюри,
защото са учили за духовници или
са "излежавали 20 години" ...
Заради майки,които не са ги отбили,
заради жени,които са ги отблъснали и изоставили
или самотни , защото са различни.

Господи на града и на необятността,
ако наистина те има и си пропътувал повече от нас,
да се постараем , ако е възможно , да се поучат тез' жени
и да се промени нещо в тях ,
промени ги малко зарад' нас.

Но Господи на града и на необятността,
дано те има и да нямаш проблеми.
Ние сме тук долу, а не на небето,
а когато един мъж изтърве нишката
е само един самотен мъж.

--------------------------------------------------------------------

( Il Testo Originale Italiano ;)

Li incontri dove la gente viaggia, e va a telefonare,
col dopobarba che sa di pioggia, e la ventiquattro ore,
perduti nel corriere della sera,
nel va e vieni di una cameriera,
ma perché ogni giorno viene sera?
A volte un uomo è da solo perché ha intesta strani tarli,
perché ha paura del sesso o per la smania di successo.
Per scrivere il romanzo che ha di dentro,
perché la vita l'ha già messo al muro,
o perché in un mondo falso è un uomo vero.
Dio delle città
e dell'immensità,
se è vero che ci sei
e hai viaggiato più di noi,
vediamo se si può imparare questa vita,
e magari un po' cambiarla,
prima che ci cambi lei.
Vediamo se si può,
farci amare come siamo,
senza violentarci più,
con nevrosi e gelosie.
Perché questa vita stende,
e chi è steso o dorme o muore,
oppure fa l'amore.
Ci sono uomini soli per la sete d'avventura,
perché han studiato da prete o per vent'anni di galera,
per madri che non li hanno mai svezzati,
per donne che li han rivoltati e persi,
o solo perché sono dei diversi.
Dio delle città
e dell'immensità,
se è vero che ci sei
e hai viaggiato più di noi,
vediamo se si può
imparare queste donne
e cambiare un po' per loro,
e cambiare un po' per noi.
Ma Dio delle città
e dell'immensità,
magari tu ci sei
e problemi non ne hai.
Ma quaggiù non siamo in cielo,
e se un uomo perde il filo,
è soltanto un uomo solo.

26.07.12 г.

Vesselin Stoyanov - Bay Ganyo Grotesque Suite - I / "Bay Ganyo Travels"

Vesselin Stoyanov - Bay Ganyo Grotesque Suite

I. "Bay Ganyo Travels"

Dobrin Petkov - Conductor

Sofia Philharmonic Orchestra

Vesselin Stoyanov - Bay Ganyo Grotesque Suite - II / "Bay Ganyo in Vienna"

Vesselin Stoyanov - Bay Ganyo Grotesque Suite

II. "Bay Ganyo in Vienna"

Dobrin Petkov - Conductor

Sofia Philharmonic Orchestra

Vesselin Stoyanov - Bay Ganyo Grotesque Suite - III / "Bay Ganyo in the Public Baths"

Vesselin Stoyanov - Bay Ganyo Grotesque Suite

III . "Bay Ganyo in the Public Baths"

Dobrin Petkov - Conductor

Sofia Philharmonic Orchestra

Vesselin Stoyanov - Bay Ganyo Grotesque Suite - IV / "In the Country"

Vesselin Stoyanov - Bay Ganyo Grotesque Suite

IV. "In the Country"

Dobrin Petkov - Conductor

Sofia Philharmonic Orchestra

25.07.12 г.

Минчо Минчев: „Не сме единни и не дадохме отпор"

„Не сме единни и не дадохме отпор" - Минчо Минчев пред "Трибуна Метроном" на БНР - 07.04.2011

Големият ни цигулар и общественик Минчо Минчев говори в проблемната ни рубрика за шока от реформата за музикалните институции, за ролята на творческите съюзи, за спада в образованието, за изтичането на добрите кадри... За това, че не можем и не трябва да загърбваме и да сметем в ъгъла постигнатото до сега, а да се гордеем с него и..., че в България има мислещи музиканти, които трябва да бъдат изнамерени, поканени и заедно да изкристализира една програма за промяна.

24.07.12 г.

В кадър : " Забравената галерия " / 23 юли 2012 , БНТ

http://bnt.bg/

Филмът е посветен на 130-тата годишнина от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Защо огромни маслени платна и цигулка Страдивариус се срещнаха на недовършен строеж в Кюстендил? Какъв е Владимир Димитров-Майстора в спомените на последните негови живи модели? Защо един академик пише графити по стените на едно разрушено пространство?

Проектът "Забравената галерия" разказва емблематична за българското битие история – историята на забравената галерия на Владимир Димитров–Майстора в Кюстендил. Филмовото действие ни отвежда сред останките на една мечта от 80-те
години на миналия век - да построим най-голямата галерия на Балканите, както се е говорело тогава.

Всъщност известната кюстендилска галерия се състои от две части. Едната е построена за 7 месеца през 1972 г. и открита за 90-тия юбилей на художника. Тя е приютила безценната и най-голяма в България сбирка от платна, рисунки и акварели на Майстора - 1300 на брой. А втората е започната в края на 80-те години, излята е огромна бетонна конструкция, сложен е стъклен оберлихт и след това строежът е изоставен. Оттогава – близо 30 години, всичко се руши, а пространството напразно очаква своите строители.

През 2008-ма община Кюстендил дори кандидатства за довършване на строителните работи и създаване на модерен културен център пред Оперативна програма "Регионално развитие". Проектът е одобрен, но остава в листата на чакащите до 2011 година, когато правилата на програмата са променени и всичко трябва да започне отначало.

В момента под изпочупения оберлихт, насред строителния боклук, растат дървета. А трудно различим подземен вход свързва тази развалина с останките на антична Пауталия.

На 16 юни тази година художникът Светлин Русев и цигуларят Минчо Минчев организираха акция срещу забравата в недовършената галерия на Майстора -
с изложба и концерт те се опитват да привлекат вниманието върху вечните духовни ценности.

Автор: Петя Тетевенска
Режисьор: Дамян Петров
Оператор: Недялко Данов
Монтаж: Цветослав Юруков
Редактор: Весела Смилец

22.07.12 г.

Ансамбъл ТРАКИЯ - "Ой шопе,шопе"

More about Enseble TRAKIA of

http://www.trakia-ensemble.org/#/en/about/

Le texte peut être trouvé dans la traduction française :

http://www.tousauxbalkans.net/

---

Оздоле идат Шопи ергенье,
ой, Шопе, Шопе, Шопи ергенье,
на глави носат овчи калпаци,
ой, Шопе, Шопе, овчи калпаци,
у ръце държат геги криваци,
ой, Шопе, Шопе, геги криваци,
нозете им у свински опинци,
ой, Шопе, Шопе, свински опинци,
Ой, Шопе, Шопе, Ой, Шопе, Шопе !

като си ’одат, ’одат и ’окат,
ой, Шопе, Шопе, ’одат и ’окат,
че от Витоша по-високо нема,
е па нема, нема, е па нема, нема,
че от Искаро по-длъбоко нема,
е па нема, нема, е па нема, нема.
че от Витоша по-високо нема,
че от Искаро по-длъбоко нема,

Де ги зачула мома Бояна,
виком се провикна и на Шопи дума :
Ой, Шопе, Шопе, опако Шопе,
како да нема, кога има, има !
Е па има, има, Пирин планина,
ой, Шопе, Шопе, Пирин планина,
Дунава от Искаро е по-длъбока,
ой, Шопе, Шопе, е по-длъбока.

Шопите не чуят, сал едно си знаят,
сал едно си знаят, със язико цъкат,
със язико цъкат, и главите климат,
и главите климат, на Бояна думат :
Пирин е висока, ама е далеко,
Дунав е широка, ма не е длъбока !
— Ой Шопе, Шопе, дявол си, Шопе,
ой Шопе, Шопе, умен си, Шопе.

Лиляна Галевска - "Дреме Mи Се, Лега Ми Се"

Изпълнява Лиляна Галевска

Текста намерил на

http://www.tanchari.com/ ,

видеото качил "lyuboooooo" ,
благодаря за което :)

---

Дреме ми се, лега ми се,
сън ми не дойоди,
има мома у селото
при ню би си легнал.
Она оче и я очу
макя вой не дава,
купи майци багренчица,
она ми ю даде.

Она оче и я очу,
баща вой не дава,
купи баща морав кожув
и он ми ю даде.
Она оче и я очу,
брат вою не дава,
купи брато капаклио
и он ми ю даде.

Кога станем баш у зори
пиле мое, Дено,
ситно оро заиграем
зер ми е студено.
Заиграем, па си мислим,
ти да си до мене,
мило мойе, че ме сгрееш
дявол да те вземе.

Я на попа у селото
кости че му строшим,
защо сака за венчило
сто и двайсе гроша.
То на попа му йе лесно
попадия има,
че го грейе, че му пейе,
през целата зима.

Станчо Стоилов - "Сакам Да Се Женим"

Изпълнява Станчо Стоилов

Текста свалил / написал "stogerovn" ,
видеото качил "lyuboooooo" ,
благодаря за което :)

---

Сакам да се женим, мамо,
време вече стана
стига съм се скитал
като луд Стояна
Он така се скита,
никой го не пита,
старец вече стана,
за резил остана
Тука у селото, мамо,
гледам на 'орото
момите се свили,
и са се сбабили
Я чем да си 'земем
мома севернячка
оти е прочута
като мъж йе ячка
Синко не ти требе, мили,
северянка тебе
жена северянка
гледа като мач'ка
манджа и паница
в нощи и подница
па лапа от 'сичко
кат нека стръвница
Па я че да земем мамо
мома радомирка
що йе работлива
като цела жива
Синко не ти требе
радомирка тебе
оти йе надута
като цела люта
Я чем да си земем мамо
па една търнчанка
че убаво носи
литак от мониста
Синко не ти требе
трънчанка на тебе
за шака мониста
че 'арчи по триста
Хей Я че да земем мамо
мома самоковка
че напето оди
като коза млада
Синко щом е 'ала
и те аресала
земи я да пати
като я с баща ти

4.07.12 г.

The Fracturing of Public Opinion: Bulgaria's Fracking Controversy

whitetaraproductions - YouTube

Rough cut of our documentary - in - progress
about the fracking controversy in Bulgaria.

Co - produced by Catherine Boyle and Hristina Zhivkova .

More about :

http://www.catherinefilms.net/fracking/

---

Coming soon a full - length version of the "big" screen - YouTube ;)

(_" B.C. "_)

28.06.12 г.

Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" part.1 (1958)

Вестник "Култура", брой 28, 21 юни 2000 г.

Спомени от петолинието

Един 25-минутен филм за композитора Александър Райчев, излъчен в най-невзрачното ТВ време - 14 часа в делничен ден, успя да се домогне до малкия екран. Не привикнали на подобни екстри, бяхме учудени, че все пак сред телевизионните сериали със стари игрални филми, сред новинарски емисии, един филм-портрет за български композитор е намерил място в програмата на Канал 1. Рядко създателите на духовни ценности представляват интерес за Националната ни телевизия, тъй като интересите на аудиторията, предполага се, са в други посоки. Добре е обаче в хранилището на Националната телевизия да започне натрупване на ленти, заснели онези, които днес са в сянката на злободневните теми, но които ще останат в бъдещето със зададеното от тях в духовната сфера. Ще останат, ако не ги забравим, разбира се.
"Спомени от петолинието" са озаглавили филма за композитора Александър Райчев неговите създатели - сценаристката Боянка Арнаудова, режисьорът Петър Бакалов и музикалната редакторка Нели Маврова. Заглавието е заимствано от едноименната книга, която композиторът току-що е завършил. Продуцент е Невена Коралова, редакция "Класическа музика" на Националната телевизия.
В малкото по обем време авторите на филма са успели да поместят немалко количество информация, да намерят място за музикални откъси, дори да разделят цялото на фрагменти, всеки от който е със свое подзаглавие :"Моят род", "Моят учител", "Симфониите и оперите", "Моето семейство" и т. н. Филмът е изграден като монологична изповед. Не другите за композитора, а композиторът за себе си. Стремежът е бил да се провокира възможно повече откровеност, да се насочи разказът към неща, които другаде Александър Райчев не е казал и не би казал, да се събудят спомените. Авторите са постигнали много в тази насока. Разказът е не само изповедален, но и динамичен, интересен. Откриваме любопитни моменти от детството на композитора. Спомените за учителя Панчо Владигеров заемат централно място в монолога, както, очевидно и в живота и сърцето на Александър Райчев. "От него научих да не вземам от талантливи ученици пари за уроци - казва композиторът. Той знаеше, че аз нямам пари и затова не ми искаше пари за уроци". И още един колоритен спомен: "Панчо беше горд с мен и впоследствие, винаги след като се изпълнеше мое произведение, той заставаше до мен и като дете се радваше на поздравленията, които приемах". После следват спомените за "унгарския" период на обучение: "Бях възхитен от гарата в Будапеща - за пръв път виждах толкова голяма гара" - споделя композиторът, а после си спомня с не по-малко възхита за учителя си Золтан Кодай. И отново спомени: за големия композитор и диригент Константин Илиев: "Той дирижира всичките ми симфонии. Ако беше жив, сигурно щеше да направи и Шеста". Симфониите са представени, макар и с малки откъсчета. Дори при този блиц е постигнат своеобразен преглед на развитието на твореца и на пътя извървян от безметежния романтизъм до мъдрата съсредоточеност. Понеже в архива на телевизията са липсвали кадри от неговите опери, Александър Райчев е представен повече като симфоничен композитор. Но не е пропусната онази негова песничка, която поколения българи носят в сърцата си от детството. "Тихо се сипе първият сняг".
Този малък филм е затворен в рамка. Точно като портрет: началото и краят се събират в един кадър - композиторът и съпругата му в техния дом.
Филмът е чиста проба телевизионен продукт: в него не тежат музиковедски размисли и анализи на творби и творчески периоди. Целта му е да представи твореца отвътре, да надникне в същността му. Именно това придава необикновена жизненост на този малък филм-портрет. И не можем да не си пожелаем на телевизионния ни екран да се появяват още такива филми, уловили мигове от живота на тези, които на завещават плодовете на десетилетия творчески труд. Националната ни телевизия трябва да трупа систематично и безотказно нови и нови документи за строителите на българската култура.


Румяна Апостолова

http://www.kultura.bg/media/my_html/2139/c-raychev.htm

27.06.12 г.

Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" part.2 (1958)

http://www.ubc-bg.com/en/composer/5
---
He is brother of Victor Raychev. He started studying music since early childhood. He studied with Assen Karastoyanov and Parashkev Hadjiev; in 1934 he was private student of Composition of Pancho Vladigerov. He graduated from the State Academy of Music in 1947 majoring in Piano and Composition under Professor Pancho Vladigerov. He specialised in Composition with Ianos Viski and Zoltan Kodaly, and Conducting with Ianos Ferencik at the Liszt Music Academy in Budapest (1949-50). During his study he worked at the Music Section of Radio Sofia, later he conducted the orchestra of the National Youth Theatre. In 1950 he joined the staff of the State Academy of Music as lecturer in Harmony and later became full professor of Harmony (1962) and Composition. He was its Rector (1972-79). Since 1971 he was elected Member of Parliament in four Bulgarian Parliaments. From 1980 to 1990 he chaired the Union of Bulgarian Composers. He was also member of the Union of Bulgarian Filmmakers. In 1990 he was elected Honorary Member-Academician of the Royal Academy of Science and Fine Arts in Brussels, as well as Honorary Member of the International Society for Contemporary Music in Baden-Baden, Germany.

He was one of the most prominent representatives of the Bulgarian music and music culture. He wrote three operas and a radio opera; two ballets; an opera-review; children’s operettas and music fairytales, six oratorios; three cantatas and a liturgy; six symphonies; five overtures, concertos and other works for symphony, chamber and string orchestra; chamber works; over 30 songs for voice and piano; over 600 choral and children’s songs; theatre and film music, etc. His work was prize-winning on many occasions; he was awarded orders, medals, honorary distinctions, etc. As Professor of Composition, Alexander Raychev created his own composition school. The active social involvement and optimistic pathos as witnessed by his work reflects characteristic features of the Bulgarian music after the 1950s. During the 1990s particularly remarkable by its philosophical expressiveness is his Symphony ?6 Liturgical.

Works

Stage music / Operas:

The Bridge (1965, Ruse); Your Presence radio opera (1968, Radio Sofia); Alarm (1974, Sofia); Khan Asparuh (1981, Ruse).

Ballets:

Haidouk Song (1953, Sofia); The Fountain of the White-legged Woman (1978, Sofia).

Operetta-review:

Orchid’s Nightingale (1963, Sofia).

Musical play:

Be Aware of a Jaguar (Addio Fotev) (1971, Bulgarian National Television).

Children’s operettas and fairytales:

Bal of Flowers (lost); Pot with Wings (1946); Tale about the Cricket; Pif, Paf, Puf (1963); Gecho, Decho and the Bees (1965).

Choral-orchestral:

For mixed choir and symphony orchestra:

Oratorios:

Friendship, lyrics by Pavel Matev (bass solo) (1954); October 1950, lyrics by M. Lyubomirova (baritone, mezzo-soprano) (1967); Bulgaria – White, Green, Red, lyrics by D. Metodiev – oratorio-cantata (with reader), instrumental ensemble (1977); Oratorio-Meeting, lyrics by P. Slavyanski – literature composition (with reader, children’s choir and instrumental ensemble) (1984); Kabile, to his own words and after Ovid’s Metamorphoses (with reader) (1991).

Cantata:

Varna, lyrics by N. Valchev (1979).

For male voices choir and symphony orchestra:

Dimitrov still Lives – oratorio (with soloist and reader) (1953); Shipka, lyrics by Orlin Orlinov cantata (with readers and soloists) (1988).

For female voices choir and symphony orchestra:

Pioneers Suite, lyrics by Tzvetan Angelov little cantata (1950).

For symphony orchestra:

Symphonies: 1 – Symphony-cantata He Shall Not Die (1950); 2 The New Prometheus (1958); 3 lan (1966); 6 Liturgical (1994).

Symphony Suite (1945).

Suites from the ballet Haidouk Song:

First Suite (1954); Second Suite (1955).

Suite from the ballet The Fountain of the White-legged Woman (1978).

Overtures:

Bright Day (1966); Bright Dawn (1971); Academic (1974); Festival (1975); Jubilee (1986); Eulogy (1986).

Symphony Glorification “Lenin Generations” (1970); Symphony Moments “Leipzig ’33” (1972); Concerto for orchestra (1979); Balkan Rhapsody (1983); Symphony Episodes (1998).

PianoConcerto (1947, lost).

Romantic Concerto for violin and orchestra (1992).

For chamber orchestra:

Symphony 5 (1972).

Suite (1937); Suite (1955).

Triptych for clarinet, piano, strings and percussion (1989).

For string orchestra:

Symphony 4 (1968); Largo and Scherzo (1943); Four miniatures (1962); Thoughts about the Master sketches (1987); Partita melancolica (1995).

Transcription of Five Piano Miniatures by Dimitar Nenov (1992).

For wind orchestra / Concert marches:

1 (1983), 2 (1985) (orchestrated by Nikolay Bratanov). March (1984); Ballad for the Unknown Soldier for bass and wind orchestra (orchestrated by Hristo Tonev) (1986); Levski Overture (orchestrated by Nikolay Bratanov and Hristo Tonev) (1987); Transcriptions form the ballet Haidouk Song (by T. Dimitrov); Dance. Rhodope Suite (transcription by N. Tzonev) (1985).

Chamber music:

Piece for 12 double basses (1998).

String Quartet (author’s transcription of the first movement of Symphony ?5 and the second movement of Thoughts about the Master) (1988).

Rondo-trio for xylophone, small drum, triangle, cymbals and piano (1969).

Serenade and Prague Trio for clarinet, piano and percussion (1987).

For violin and piano:

Sonata-poem (transcribed for other instruments) (1940); Burlesque (1956); Three pieces (1981).

For flute and piano:

Aria and Burlesque (1965); Lyrical poem (1999).

Two Pieces for violoncello and piano (Andante and Vigoroso) (1983); Duo for viola and violoncello (1999).

Aria for violoncello (1976); Rhapsody-fantasy for flute (1991).

For piano:

Classical opus (1937); Pieces (1944); Children’s album (1957); Youth album in two volumes (1958); Ten Pieces (1962); Autumn Prelude (1995).

Theme with Variations for piano for four hands (1959).

Choral music:

A total of 550 published choral and children’s songs, among them 80 for mixed choir and piano; 30 for four-voiced choir and piano; 120 for three-voiced choir and piano; 100 for two-voiced choir and piano; 220 for equal voices choir and piano; 330 children’s songs and songs for two-voiced and equal voices choir.

About 220 mass songs.

Cantata-ballad “My Dear Girl” for mixed choir, lyrics by Pavel Matev (1974).

Orthodox Traditional Liturgy (Zlatoustova) (1993).

Film music to:

Our Land, directed by Anton Marinovich, Stefan Sarchadjiev (1952); Years of Love, directed by Yanko Yankov (1957); The Captain, directed by Dimitar Petrov (1963); Maverick, directed by Yanko Yankov (1973).

Selected collections (in Bulgarian):

Composer and Contemporaneity. Collection of Articles by Alexander Raychev and about Him (compiled by E. Pavlov) (Sofia, 1985).

Memories of the Staff… and beyond (compiled by Manya Popova) (Sofia, 2002).

Selected literature on him:

Ayanova, Ekaterina and Liliana Nikolaeva. Alexander Raychev. Bio-bibliographical Study (Sofia, 1973); Krastev, Venelin. Alexander Raychev (2001); Klosterman, Evgeni Pavlov. Alexander Raychev [with a list of complete works] (Sofia, 2002).

Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" part.3 (1958)

http://bnr.bg/sites/en/Music/Pages/2704AleksandarRaichev.aspx
---
In April we celebrated the 90th anniversary since the birth of famous composer, pedagogue, conductor and public person Aleksandar Raichev. The maestro passed away in 2003. An initiative, called Memories for the Professor took place and composers Tsenko Minkin, Rumen Bairaktarov, Yovcho Krushev along with other students of the maestro participated in it. His relatives plan commemorations in Germany and Japan. The first piece we present is a fragment of the emblematic piece Symphony No 2 – The New Prometheus. The fragment is from Part 2, performed by the Symphonic Orchestra of the Bulgarian National Radio, conducted by Mr. Milen Nachev.

Aleksandar Raichev was born in the town of Lom /North Bulgaria/ in a family of craftsmen. His parents rented a piano and he and his brother started practicing. The talent of Aleksandar was noticed by great composers Parashkev Hadzhiev and Assen Karastoyanov and those recommended him to the classic of Bulgarian music Pancho Vladigerov. “This great man revealed to me the magic of music,” Aleksandar Raichev used to say. In 1947 he graduated the National Academy of Music with piano and composition. In 1949 he went to Budapest for further study of composition and conducting. He returned home on the next year and started to teach at the academy that he had graduated. Listen next to Sonata – Poem for Violin and Orchestra /1940/ in the rendition of Boyan Lechev and the Sofia Philharmonic Orchestra, conducted by Konstantin Iliev.

The Pancho Vladigerov National Academy of Music will celebrate in October the 90th anniversary since the birth of Aleksandar Raichev, who used to be its rector in the period 1972 – 1979. He was Chair of the Union of Bulgarian Composers and Dancers between 1980 and 1990. In 1990 the Royal Academies for Science and the Arts in Brussels made Mr. Raichev its honorary academician. He was also a member of the International Society for Contemporary Music in Baden-Baden /Germany/. He was also given the First Degree Stara Planina Order. Aleksandar Raichev was an MP in 4 parliaments as of 1971.

The composer has left a huge heritage of musical works, but his biggest contribution to contemporary Bulgarian music are his six symphonies. In his words those are his message to the future generations. In 1953 the composer created the Guerilla Song ballet. Here is what he said in an interview back in 1969:
“The Gorilla Song ballet remained my most successful work till now. I think it represents me best. I contact in a most persuasive manner with both the audience and my colleagues via this work. I am really attracted to musical and stage art.”

The next piece is a fragment from suite from the Gorilla Song ballet, performed by the Symphonic Orchestra of the Bulgarian National Radio, Vassil Stefanov is the conductor.

The composer was once again successful in the area of ballet genre – in 1978 he finished the Spring of White-Legged Maiden ballet, composed on the lyrics of Petko Rachov Slaveikov.

Aleksandar Raichev loved the history of this country. In 1981 he created the Khan Asparuh opera and dedicated it to the 1300th anniversary since the establishment of the Bulgarian state. The composer proved himself as a patriot in works such as the Bulgaria – White, Green, Red cantata and Symphony No 1 – He Doesn’t Die on lyrics of great poet Hristo Botev.

On April 12 the Sofia Philharmonic Orchestra, conducted by Italian Nicola Giuliani performed the last, 6th Symphony of Raichev. “It is related to Orthodox singing and that is why I call it Liturgical,” the author used to explain. The work was composed in 1994 and was dedicated to his son Aleksandar Raichev Jr. – pianist and composer. This edition of Timeout for Music rounds up with a fragment of Symphony No 6 in the rendition of the Symphonic Orchestra of the BNR, conducted by Milen Nachev.

English version: Zhivko Stanchev

Joke - Made in Bulgaria ;)

Бел.Блог.

Съжалявам , че не знам ( и че не пише ... ) името на Човека !

Sorry that I do not know (and did not write ...) the Name of the Man!

:(

23.06.12 г.

" Боса с Нова " - Борис Чангъров

Музика , аранжимент , изпълнение -

Акустични / Бac Китари , Синтезатор , Перкусии -

Борис Чангъров

Парчето е използвано в документалния филм

" Доброволци" (2012) - реж . Светослав Драганов / Стефан Командарев.

Филмът е продуциран от „Арго филм" ЕООД в копродукция с
"Арс Диджитал Студио" и е реализиран с финансовата подкрепа на Програма „Култура" на Столична община.


Music, arrangement, performance -

Acoustic / Silent / Bass guitars, synthesizer , percussion -

Boris Changarov

The piece was used in the documentary

"Volunteers" (2012) - dir. Svetoslav Draganov / Stefan Komandarev

The film was produced by "Argo film" Ltd. in co-production with
"Ars Digital Studio" and is funded by the program "Culture" of the Metropolitan Municipality (Sofia) .

26.05.12 г.

50 години Петя Дубарова

Пролет - Петя Буюклиева и Георги Христов

50 years Petya Dubarova / 50 Jahre Petya Dubarova

50 Years Petya Dubarova

Доброта - Росица Кирилова

Petya Stoykova Dubarova (Bulgarian: Петя Стойкова Дубарова) (April 25, 1962 - December 4, 1979) was a Bulgarian poet. She was born and lived in the seaside town of Burgas. Dubarova published poems in youth newspapers and magazines such as: Septemvriyche, Rodna Rech, and Mladezh (Youth).

http://en.wikipedia.org/wiki/Petya_Dubarova

50 Jahre Petja Dubarowa

Нощ над града - Домино

Petja Steukova Dubarova
(25.04.1962, Burgas – 04.12.1979) lernte am englischen Gymnasium in Burgas.Von klein an schrieb sie Gedichte.Ihre ersten Veröffentlichungen wurden in den Zeitungen „Sptemvriitsche“ und „Narodna mladej“, in den Zeitschriften „Rodna retsch“ und „Mladej“ abgedruckt.
Während ihres kurzen Lebens schrieb Petja Dubarova originelle poetische Werke , Märchen , Erzählungen und Impressionenschilderungen, die sich deutlich in dem literarischen Leben dieser Jahreszeit abheben. Die Autorin erzählte über die Liebe , das Meer , die Sommer und über die unvergänglichen Werte.Ihre Versen klärten die geistliche Gestalt einer Nachkommenschaft, das mit der Lüge und der Heuchelei nicht aufgeben will.
Obwohl sie sehr jung gestorben ist, wirkt ihre Dichtkunst auf uns beruhigend und erweckt Hoffnung und Glück.

Bearbeitet von Antonija Ganeva und Tanja Stamowa

http://www.bulgarien-erleben.de/bulgarien,lyrik,75.html

50 години Петя Дубарова

Лунапарк - Кичка Бодурова

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стайко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.

Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите и публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.

През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите и места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.

Творчество

Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността ѝ се случват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който тя възприема реалността, я отличава така силно от всички наши поети, защото от нейните стихове искрят, дори светят с великолепен пламък чистотата и истината.

Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.

Дом-музей „Петя Дубарова“

С решение на Министерски съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата (ул. Гладстон 68), е освободена и новоизградена като дом-музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 г.

Понастоящем музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса. Къщата-музей е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.

от Уикипедия

Fifty Years Petya Doubarova

Зимна ваканция - Росица Борджиева

Dubarova's poems have a style of certain frivolity, full of pastel colours and romanticism. Her poetry touches on many eternal subjects like love, the sea, the rain and the youth. Albeit her young age the poems show the language and outlook of a much more mature person, and she certainly was a talent prematurely gone from life. Some of her poems became songs, very popular in Bulgaria since the 1980s: Зимна ваканция (Winter holidays), Пролет (Spring), Доброта (Kindness), Лунапарк (Fun-fair), Нощ над града (Night over the city).

http://en.wikipedia.org/wiki/Petya_Dubarova

Her works have been translated into English (YONG poets of a new Bulgaria: (Petya Doubarova et al. / Ed by Belin Tonchev. - London: Forest, 1990. - 112 p.) , German , Russian , ect .

Poems in Englisch :

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=477&WorkID=17086&Level=1

Today in Bourgas exists a museum that is dedicated to her .

( http://www.dubarovamuseum.com/ )

Fünfzig Jahre Petja Dubarowa

ЛЯТОТО - Дует Ритон

Petja Stojkowa Dubarowa (auch: Petya Dubarova; bulgarisch Петя Стойкова Дубарова; * 25. April 1962 in Burgas; † 4. Dezember 1979 in Burgas) war eine bulgarische Dichterin und Schauspielerin.

Leben

Petja Dubarowa wurde in der bulgarischen Schwarzmeerstadt Burgas in der Familie von Marija und Stajko Dubarowi geboren. Noch recht früh schrieb sie ihre ersten Gedichte. Einige von ihnen wurden in den Zeitungen „Slawejtsche“ (bulg. Славейче) und „Narodna Mladesch“ (bulg. Народна младеж), sowie in den Jugendzeitschriften „Rodna Retsch“ (bulg. Родна реч) und „Mladesch“ (bulg. Младеж) publiziert. In ihren Werken wurde sie von den Autoren Christo Fotew und Grigor Lenkow beeinflusst.

Dubarowa gab ihr Filmdebüt in „Trampa“ (1978) (bulg. Трампа). Nach der Grundschule besuchte die ausgezeichnete Schülerin das englischsprachige Gymnasium „Geo Milew“ in der Küstenstadt. Dort las sie oft ihren Mitschüler ihre Gedichte vor.

Heute existiert in Burgas ein Museum, welches ihr gewidmet ist.

( http://www.dubarovamuseum.com/ )

Werk

Dubarowas Lyrik besitzt gewisse Frivolität, voller Pastellfarben und Romantik. Ihre Poesie befasst sich mit mehreren ewigen Themen wie die Liebe, das Meer, der Regen und die Jugend. Trotz ihres frühen Alters überzeugt ihr Werk mit der Sprache und Perspektive einer viel reiferen Person. Ein Großteil ihrer Gedichte hat sie noch zu Lebzeiten in Zeitungen und Zeitschriften veröffentlicht, allerdings wurde ihre vollständigen Werke erst posthum gedruckt. Unter den Wichtigsten Bücher mit ihrer Poesie sind „Ich und das Meer“ (Аз и морето, 1980), „Poesie“ (Поезия, 1984), „Schwalbe“ (Лястовица, 1987), „Der blaueste Zauber“ (Най-синьото вълшебство, 1988), „Schülerheft“ (Ученическа тетрадка, 1990). Ihre Werke wurden ins Deutsche ( ALLTAGSSCHMIEDE. Ausgew: Gedichte. / Hrsg. Rumjana Zacharieva; Vorm. Jan Turovski; Ubertr. Rumjana Zacharieva; Ill. Petko Antonov – Bovenden: Graphikum, 1984. - 72 p) , Englische und Russische übersetzt.

http://de.wikipedia.org/wiki/Petja_Dubarowa

Poems auf Deutsch :

http://www.bulgarien-erleben.de/images/pdf/petja_dubarowa.pdf

50 години Петя Дубарова

Песните На Петя Дубарова

vbox7

24.05.12 г.