!!

           Диригентът и Нощта

С престорена усмивка пoсрещам сетния си ден ,

Слънчо ми се смее / с чара на кретен.

В тялото си долавям / мъничка промяна 

то е ледена стена /, която отражение не дава .

Първите лъчи /отново ми рисуват грозно лице ,

душата ми стопяват , превръщат я в леке ...

... и гледам го отпреде - зле познат ми свят ,

България визирам - лежа и гледам "Скат" ...

---

Белият ден развали черната ми магия

отново трябва да търся - къде /себе си да скрия ?

Оказвам се навънка - добре познат ми свят ...

обърках се - простете!, иде реч за (разсад) /Мудро/

град ... 

Градушкин ;)