Перифразирам инж. Иван Арсениев:
"...но по-важно е откъде ще потече електроенергията –
по маркучи от фотоволтаици, работещи на лунна светлина,
или от перки, въртящи се чрез лунния вятър при безветрие?
Или по-добре би да било да съ преквалифицираме
в професионални туристи и/или по-добре - в платени филателисти..."
Цялата енергетична лаконичност на:
https://energiya.bg/?p=7612
===
Някъде по-долу в блога ми печално проклех
трижди фаталистическата секуларизация между "предметите"...
По-инък изразена печалтъ ми се състои в следното:
1. редови шофьори от категория "бъ" и "любители на интимни мазилки"
(разб. на образцов "частен" панел) почнаа в нахална далновидност
да знаат повеке за "есенциализъма на магистралата",
отколе онези - дългогодишно подготвяните за важните републикански
инфраструктурни задачи... И тук като да му е мястото да кавър-цитирам свободно, но и дословно около "всмисъл" следното:
"...политиците се реформираха във върховни главнокомандващи на
строителни обекти, а политиката се интегрира в строително предприемачество..."
За цитата, в пълни му контекст ситуиран на:
http://www.lisko.eu/2020/12/blog-post.html
2. хуманитарните науки взеха високо художествен вокален превес
над техническите такива, а техническата мисъл съ самокапсулира
до извод близък на "празнодумно TV/IT - бутиково хуманитарничене";
3.проблемът със "сльободните димократически артистчета"
(прости Господи) и заточените в квази Гулаг Архипелаг "щатни" такива,
не като, а струва ми се като баш да дискриминира проблема с Фашизмъ,
изразен в свободно-щатното изражение и размер
на болшинството пенсии в България,
така щатно-свободно всенаотчислявани...
или:
узми теа 50 леа бакшиш, а с останалите "нема триста"
оди се пери на реката, оти на пералнята и требе кюмюр"!,
ако позволите изхуманитарясването ми;
4. любовта ми към птички, дръвчета и земята (да мъ не ревнуват
останалите планети из слънчева ни система) е просто, единствено
и само "любов към птички, дръвченца и земя - повтарям молба си -
да мъ не ревнуват останалите планети из слънчева ни система...
Хобито "да обичкаме слънчицето, ветърчето и луничките",
е съмнително дори за хуманитарната под-дисциплина
"мерена реч", а представете си що остава за над-поетичните задачи
като РЕПУБЛИКА, НАРОДНО СТОПАНСТВО и ДЪРЖАВА;
5. обратното на точка четри е да си налузиме по един мини-пеньоар
и да съ закълчиме кат индианци, разчитайки на уличните кученца
да ни прихранват, оти си немаме бизончета, а от скоро
си немаме и овчици, и прасенца, оти Чарли Чаплин,
в ролята си на Великия Селскоплантатор ни изрекламира,
че е по-хуманитарно с
ЦИФРЕНОТО ИЗРАЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПЕНСИЯ,
БЪЛГАРСКИТЕ ПЕНСИОНЕРИ ДА ИНВЕСТИРАТ
ПОКУПАТЕЛНИТЕ СИ СПОСОБНОСТИ
В НОВОЗЕНЛАНДСКО "СВИНСКО" И АРХИ-АВСТРАЛИЙСКО "ОВЧЕ"!!!
От тук и критиката ми към термина "евро-атлантизъм".
Предвид туко споделената полит-икономска реалност,
чисто географски не ще ли бъдем по-политкоректни,
ако в чисто икономическия ни речник навлезе де-къде
по-адекватното "евро-тихоокеанизъм" като термин
много по-спомагащ да си обясним
Конфуций и има ли той сергия
на икономическия форум "Банкя Мези"
или що па да не
ЩАНДЪТ на животинския мол в "Нови пазар"
и произтичащия медиен дискурс от ТВА!!!
6.Но тва са абстракни теми,
нямащи сношения с ДЕНЯ НИ ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ!
Аз съм на 80% татуирана пивица с безакцентуван английски,
от който нищо не разбирам, но аз си знам чи знам,
че ми трябва "наднормен бюджет" за фитка-трибют
на Луиз Армстронг и Ела Фердинанд,
барем преляливащото ми от култура копитце
ми настъпи Луната екологична,
пред "зелен екран", защото съм "свободна" артистка
в секуларизирана по щатному мисловна килия :)
Заключение:
"Да си стиснем" руките (малий - теа руки мои ли са),
поне на общонагледно историко-фактическия ФЕНОМЕН -
електричеството на таз ни превъзлюбена (професионално или платонически) планета, изрично за масова потреба
в Стар и Нов свят (за кой кое е питай Дворжак) достъпно е,
светещо е, употребява се от има-нема ВЕК.
В прежно некак документираните има-нема 70 века,
свръх-екологичното човечество е онагледявало любовта си
към чучулиги, трепетлики и минзухари без да я съешава
в "постове, доклади и статуси", зависими от електрически технологии...
Сложният въпрос, за да ни е не просто, е:
Сакаме ли ток или не сакаме ток,
со сичките му последствия от това?
Съгласен и "навит" съм на кой да е из двата,
така наелектризирани отговора,
само се решете (не иде реч за причесване на прически),
само "мир да има", както умело кулминизира
един из сатиричните герои на Александър Вампилов
у "Провинциални анекдоти"...
Инък за повече бягство от обекта на реалността
чрез художествена емиграция в субективното,
четете "между буквите" на заглавието ми,
а за най-сполай - кликнете ;)
Банер номер едно е преди банер номер две,
стипинувано "отгоре-отгоре",
в десничарски електровидим блогоглед :0
ст.н.с. IV ст. и доктор на секуларизираните науки:
Борислава Чангърова ;)
