Свободно извадил отъ̀рващи ми фрагменти,
а и себеугодно опоетизирал последните,
квази "стихове бели",
в "авторски" неримуван
"псойдо" графичен дизайн.
Цитати из статията
"Кой има интерес да бъде подменено
поредното волеизявление
на българския избирател"
на Тихомир Стойчев:
"
Нещо в обществото се случва.
БКП се прераждаше в партия и коалиции,
на които все по-малко им се налагаше
да се заиграват с „електорат”.
Всъщност се явяваха огледални образи
на изникващи една след друга партии,
плашещи гражданите,
но отлично обслужващи
личните и корпоративни интереси със свои „лидери”.
Така без изключение всички политически партии,
участвали във властта заедно
превърнаха в заложници и разделиха българите,
криминализираха реформите и обществените отношения,
а сега застрашават един от най-сакралните елементи
на националната сигурност -
националното единство,
вече продали
националния
суверенитет.
Същото,
непрекъснато пресищано с нови субекти,
пъпкувани филизи... и изродени начала,
убежища на партийни кариеристи,
моментни „лидери” и фаворити,
подсилвани в безсилието
от граждански квоти и НПО,
вплетени в мазната борба
по пехливански за власт.
Днес точно това статукво
(статус- кво)
се оказа застрашено.
Идейните идентичности
от тук нататък
се оказаха просто излишно бреме,
от което и без това безпринципните
партийни апаратчици
най-лесно се освободиха.
Всъщност нищо ново,
българската политическа традиция
винаги е била такава!
За лотофагията и нихилизмът,
обсебили българското общество
пишат различни поколения...,
докато техните съвременни наследници,
макар да познават това наследство,
се оказаха повлияни от упорито налаганите
през съвременните канали на въздействие
уж, харизматични образи на вождове,
зад които прозира озъбената паст
на джелатите на собствения народ.
"... масово започнаха да се настаняват ... от ...
скоротечни, самомнителни кариеристи
до откровенно криминални елементи.
Отново и тук масово заразата пълзи повсеместно,
по всички традиционни партии,
както и по привидно нови такива.
Всъщност естествен процес,
доколкото в тях на изчакване
се настаняват банални образи,
изчакващи своя звезден час.
"... районно управление, където
ДС (държавна сигурност),
НМ (народна милиция)
и пожарникари
бяха ежедневно заедно
и взаимно се допълваха
при изпълнение на законни задачи
на Министерството.
Познаваме или не,
теглим всеки надолу,
когато върви нагоре,
склонни сме да приписваме свойства,
качества, дори грехове,
подобни на нашите собствени.
Така неумело разпознаваме
свои и врагове.
Но ако зад нечия научна титла
стои действителен труд, знания,
тежка изпитна комисия, рецензенти,
то това признание е дадено
от известни преподаватели,
дори на онези, които сега
се упражняват в критикарство.
Но как да криеш собствена вина
и несъстоятелност,
ако не отклоняваш вниманието
от действително важните въпроси
от дневния ред на обществото,
за които не си способен
да генерираш политики
и решения.
В този контекст
са консолидираните усилия
на калинки и криминалинки
от малки и големи партии,
удобно до сега разположени
в договорната схема от ...
стартирали промени,
прицелени да опитомят ...
неочаквано конструирани
политически проекти...
Защото в своята несигурност или мечти, видите ли,
се чувствали „лашкани като бригадирски колички”.
"
Цялата публикация достъпна на:
---
" Когато не сме в кондиция
да споделим мислите си
в размер, ритъм и рима
често се получава това,
което наричаме
Бял Стих."
"Употребата на този термин е възможна
само за тези национални поезии,
за които и размерът, и римата са характерни,
системообразуващи признаци:
